За едни девет милиона лева иде реч – толкова отпусна Министерският

За едни девет милиона лв. иде тирада – толкоз отпусна Министерският съвет на Централната изборна комисия за наем на машини за гласоподаване, които да бъдат употребени на изборите за Европейски парламент след няколко седмици и за локална власт наесен. Ключовата дума тук е „ наем “ – макар високата цена и след години на спор и обструкции България още веднъж няма да е горделив притежател на цялостен набор машини за гласоподаване, а единствено ще ги вземе краткотрайно, ако при неизбежната нова смяна на Изборния кодекс преди идващия избор се окаже, че машинното гласоподаване към този момент не е мечтаната технология за осъществяване на избори.

Няма по какъв начин да не си зададем най-малко два въпроса –

 

за какво наем вместо покупка и за какво на такава цена.

 

Вторият въпрос значително е причина за първия, защото за разлика от предходни години, когато машини бяха наемани за изпитване на системата в дребен брой секции, цената на наемането им беше сензитивно по-ниска. Днес наемът излиза по 3000 лв. на машина за гласоподаване, а единствено преди няколко години тази сума бе двойно по-малка. Вярно, на идващите избори ще бъдат употребени по-ново потомство машини за гласоподаване спрямо тези, изпитвани на предходните, само че едва ли това е причина за удвояването на наема. Отделно този път се наемат доста повече машини за гласоподаване, което – най-малко съгласно стандартната комерсиална логичност – би трябвало да значи по-ниска единична цена. На този стадий приемливо пояснение за нарастването обаче не е обещано и няма изгледи, че до изборите ще получим такова; можем единствено да се надяваме, че преди идващите, когато още веднъж ще се наложи подобен наем, той още веднъж няма да се удвои.

Също толкоз необяснимо е за какво се наемат машини за гласоподаване, вместо да се купят, изключително при новия по-висок наем, който се доближава до продажната цена. Това има своето пояснение – до момента в който хардуерът е един и същи, без значение от страната, то софтуерът, който е конфигуриран на него, се модифицира по отношение на особеностите на изборното право на страните, което сензитивно оскъпява задачата. Това събитие, съчетано с въведеното с последните промени в Изборния кодекс обвързване на всички избори във всички секции да има машини за гласоподаване, навежда еднопосочно на извода, че е за предпочитане нужните машини да бъдат купени един път вечно, вместо всички последващи избори и референдуми да бъдат доста оскъпявани с цената на наема им.

Отказът на този стадий даже и да се мисли за покупка на машини за всички секции

 

има две вероятни пояснения

 

Възможно е ЦИК да се надява на нови промени в Изборния кодекс преди идващите избори, с които да отпадне задължението за слагане на машини в секциите. В подобен случай наемът, който „ закърпва “ ситуацията за евровота, е за предпочитане от финансова позиция, а и не натоварва изборната администрация да съхранява машините, откакто се окажат безполезни. Второто пояснение е у ЦИК да има очакване, че поради доста късия период сред оповестяването на поръчката и датата на изборите всеобщото въвеждане на машинно гласоподаване ще се провали; подобен сюжет надалеч не е изключен, доколкото ще е повтаряне на събитията от парламентарните избори 2017 година

Впрочем и двата разновидността са за предпочитане пред частичното и

 

преждевременно въвеждане на поголовно машинно гласоподаване.

 

Тук е моментът да разясняваме по-важния въпрос, а точно - самата концепция за въвеждане на машинно гласоподаване. Последно тя мина около опитите за смяна (и обезсмисляне) на преференциалното гласоподаване и затова не беше обект на много-много разисквания. Машинното гласоподаване обаче, като се изключи че (видно) ни коства скъпо и основава логистични проблеми, освен че не взема решение съществуващите проблеми на гласуването на хартия, само че и основава нови.

От една страна, за разлика от електронното гласоподаване от разстояние по интернет, машинното гласоподаване не отстрани потребността от навестяване на изборна секция в деня на вота, което е измежду главните спънки пред гласуването – дали поради сложен достъп, дали поради отвращение, дали поради физическо неявяване. По тази причина въвеждането му не трансформира значително изборния процес; единствената реалистично предстояща разлика би могла да бъде спад в недействителните бюлетини поради неточно и неопределено попълване за сметка на по-големи опашки в секциите поради уточнения по какъв начин се употребяват машините.

От друга обаче, през последните години машините за гласоподаване

 

станаха обект на офанзиви,

 

някои от които много успешни; поради международния опит няма гаранция, че и в България те няма да се трансфорат в инструмент за манипулиране на гласуването. Обратно, до през днешния ден в страните, в които се ползва гласоподаване от разстояние по интернет, няма доказателства за компрометирани системи и фалшифицирани гласове, само че все пак на този етап няма изгледи, че такова ще бъде въведено скоро. По-вероятен сюжет наподобява това да не се случи в никакъв случай.

При по този начин създалите се условия явно е, че отпуснатите тази седмица девет милиона лв. за наем на машини за гласоподаване не са изключително логичен разход. Парите, които ще отидат за този и последващите наеми на машини до идващия отвод от машинно гласоподаване, ще бъдат много по-добре оползотворени за построяването на нужната инфраструктура и тестване на софтуера за електронно гласоподаване от разстояние по интернет, което е в положение да внесе действителна смяна и усъвършенстване в изборния ни развой.